Защо ЧЕЗ бяга от България
Коментар от Ясен Бояджиев:
Всеки, който чете общодостъпни медийни източници и най-малко малко се интересува от тематиката, към този момент знае, че изплувала от нищото бизнесдама ще купува ЧЕЗ. От друга страна всеки от малко малко обикновено мислещ е наясно, че никоя естествена огромна интернационална компания не би си плюла на лицето с такава договорка (освен в случай че не желае непременно да се отърве и да избяга), че никоя естествена банкова институция не би финансирала такава договорка (не и без доста съществени гаранции от трето лице) и че никоя естествена страна не би проспала такава договорка.
Тук съответните политически фактори се вършат на ударени („ сюрпризирани “, „ шокирани “) и се държат по този начин, като че ли въпросната бизнесдама в действителност е крайният покупател. Но надали могат да заблудят някого. Доказателство за което е един от най-хубавите вицове, родили се през последните 30 години: „ Мъжът ѝ я пратил да заплати тока, а тя се объркала и купила енергото “.
На кого в действителност ЧЕЗ продава българския си бизнес е значим въпрос, чийто прецизен отговор надали в миналото ще научим. Но не по-малко значим е въпросът за какво въобще ЧЕЗ продава. Тук отговорът е напълно явен.
Честитка за Коледа - по 3 милиона на автограф
За илюстрация да стартираме със преживелица отпреди два месеца. Ден преди началото на Коледните празници електроразпределителните сдружения (т.нар. ЕРП-та, едно от които е ЧЕЗ) получиха от страната „ честитки “ във тип на санкции на обща стойност 12 милиона лв. поради „ нарушавания “ отпреди 4-5 години. Най-високо са оценени две от тези „ нарушавания “. Ето кои: Законът задължава ЕРП-тата да сменят за своя сметка всички остарели електромери в страната с нови, както и да го вършат в наличието на двама очевидци. Последното условие е неуместно, тъй като по същия закон електромерите са благосъстоятелност на самите ЕРП-та. А и тъй като има доста по-прости способи да се документират показанията на остарелия електромер. Освен това осъществяването на това условие е извънредно проблематично, защото жителите на съответния парцел постоянно са разнообразни от титуляра на партидата и от време на време е доста мъчно да се намерят двама очевидци. Независимо от това през последните години стотици хиляди, даже милиони електромери бяха сполучливо заменени. С две изключения, при които съответните самостоятелни клиенти са се оплакали, че преди близо четири години електромерите им са били заменени без тяхно познание. Доказано е, че това не дава отговор на истината - и двамата са били съответно известени в съответния период. Но все пак не са се явили и по тази причина е имало единствено един очевидец. Четири години по-късно общата глоба, наложена на съответното ЕРП, е 6 милиона лв. - по 3 милиона на (липсващ втори) автограф.
Глобата несъмнено е несъразмерна, защото така наречен „ нарушаване " освен е незначително, само че и от него не са произлезли никакви вреди за който и да било. Казват, че глобата отговаряла на „ буквата на закона “. Ако е по този начин, това напълно образно потвърждава, че самият закон е неуместен и че ЕРП-тата са принудени да оперират в изискванията на нещо като български „ параграф 22 ".
Много повече от тези 6 милиона
В една такава обстановка за тях явно няма нищо по-логично от това да избягат, по опция - с минимални вреди. Най-големият от трите огромни вложители, пристигнали през 2004 година (германската Е.ОН), едвам устоя до 2011-а. Вторият се измъква в този момент. А третият? Попитан за проектите си след случката с електромерите, той съобщи, че е " внимателен по отношение на бъдещото си развиване в България ". И още нещо: колкото и 6 милиона да наподобяват прекомерно висока цена за два подписа, би трябвало да се има поради, че тази преживелица е единствено малък подробност в цялостната картина.
" Енергийната сфера в България има доста нестабилни моменти и е сензитивна политически тематика “, сподели тези дни някогашен началник на ЧЕЗ в България. Обяснението му е извънредно дипломатично. Защото истината е, че години наред тази сфера съставлява отровна примес от големи дози политика, популизъм и спекулация (с щипка пазар). Много държавни управления и парламентарни болшинства отлагаха неизбежните пазарни промени, като в същото време използваха енергийните цени, с цел да си купуват избори и политическо успокоение. Командвани от тях „ самостоятелни “ регулатори изкуствено натискаха цените на тока надолу и по този начин малко по малко доведоха целия бранш до ръба на финансовата бездна. Сред плащащите цената нормално бяха и ЕРП-тата. Напоследък нещата се попромениха и стабилизираха, само че очевидно не дотолкоз, че да притъпят инстинкта им за самозапазване.
Системен тормоз
Около ЕРП-тата постоянно са витаели две умишлено раздухвани заблуди, които могат да се чуят и сега. Едната е, че те „ качват “ цената на тока. Истината обаче е, че освен нямат нищо общо с тая работа, само че и са измежду дежурните пострадали от решенията на регулатора, който в дълги интервали от време определяше цени под пазарната себестойност. Имаше време да вземем за пример, когато цената, на която ЕРП-тата купуваха сила от държавната НЕК, беше по-висока от цената, на която продаваха тази сила на битовите консуматори. От друга страна определяните от регулатора цени за предлаганата от тях услуга (относително дребна част от крайната цена на тока) редовно не отразяват действителните разноски за лицензионната им активност.
Втората илюзия е, че ЕРП-тата не вършат вложения. Истината е, че са създали каквото са могли. И то никак не е малко - задоволително е да се сравнят данните за загубите при преноса на сила, които са намалели повече от два пъти спрямо окаяните времена на държавното енерго. А не са създали повече, тъй като не са им разрешили - регулаторът редовно потиска вложенията в мрежата, тъй като те влизат в цената на тока. Затова и до момента в който в света се прави софтуерна гражданска война, българската енергосистема още си стои в предмодерните времена.
Ясен Бояджиев
Години наред ЕРП-тата бяха подложени на разнородни форми на тормоз като най-удобен дежурен провинен за всички неволи в системата, като отдушник за всевъзможни обществени недоволства и като средство за похищение на вниманието от същинските далавери в енергетиката. Абсурдни наказания за измислени провинения като посочените първоначално, които в множеството случаи падат в съда, само че стресът си остава. Постоянни шумни инспекции, от които по предписание нищо не излиза (запомни се да вземем за пример по какъв начин чиновници на ДАНС нахълтаха в потребителските центрове, само че, естествено, не откриха нищо). Несекващи закани с одържавяване и сочене с пръст като изедници, мошеници и нарушители. Поредица от процедури по лишаване на лиценз (само за ЧЕЗ два пъти) с изсмукани от пръстите или напряко неуместни претекстове (запомни се казусът от 2014 година, когато ЕРП-тата си прихванаха от заплащанията към НЕК част от доста по-големите и от дълго време просрочени борчове на държавната компания към самите тях). Естествено, и тези процедури завършиха безславно и тихо, само че споменът остана незабравим.
Сметката
Всички тези хитрини надали ще останат безнаказани. И трите ЕРП-та заведоха пред интернационален трибунал искове за стотици милиони евро, които най-вероятно скоро ще би трябвало да се заплащат. Но, несъмнено, не от хората, основали и възползвали се от българския „ параграф 22 ", а от българските данъкоплатци.
Всеки, който чете общодостъпни медийни източници и най-малко малко се интересува от тематиката, към този момент знае, че изплувала от нищото бизнесдама ще купува ЧЕЗ. От друга страна всеки от малко малко обикновено мислещ е наясно, че никоя естествена огромна интернационална компания не би си плюла на лицето с такава договорка (освен в случай че не желае непременно да се отърве и да избяга), че никоя естествена банкова институция не би финансирала такава договорка (не и без доста съществени гаранции от трето лице) и че никоя естествена страна не би проспала такава договорка.
Тук съответните политически фактори се вършат на ударени („ сюрпризирани “, „ шокирани “) и се държат по този начин, като че ли въпросната бизнесдама в действителност е крайният покупател. Но надали могат да заблудят някого. Доказателство за което е един от най-хубавите вицове, родили се през последните 30 години: „ Мъжът ѝ я пратил да заплати тока, а тя се объркала и купила енергото “.
На кого в действителност ЧЕЗ продава българския си бизнес е значим въпрос, чийто прецизен отговор надали в миналото ще научим. Но не по-малко значим е въпросът за какво въобще ЧЕЗ продава. Тук отговорът е напълно явен.
Честитка за Коледа - по 3 милиона на автограф
За илюстрация да стартираме със преживелица отпреди два месеца. Ден преди началото на Коледните празници електроразпределителните сдружения (т.нар. ЕРП-та, едно от които е ЧЕЗ) получиха от страната „ честитки “ във тип на санкции на обща стойност 12 милиона лв. поради „ нарушавания “ отпреди 4-5 години. Най-високо са оценени две от тези „ нарушавания “. Ето кои: Законът задължава ЕРП-тата да сменят за своя сметка всички остарели електромери в страната с нови, както и да го вършат в наличието на двама очевидци. Последното условие е неуместно, тъй като по същия закон електромерите са благосъстоятелност на самите ЕРП-та. А и тъй като има доста по-прости способи да се документират показанията на остарелия електромер. Освен това осъществяването на това условие е извънредно проблематично, защото жителите на съответния парцел постоянно са разнообразни от титуляра на партидата и от време на време е доста мъчно да се намерят двама очевидци. Независимо от това през последните години стотици хиляди, даже милиони електромери бяха сполучливо заменени. С две изключения, при които съответните самостоятелни клиенти са се оплакали, че преди близо четири години електромерите им са били заменени без тяхно познание. Доказано е, че това не дава отговор на истината - и двамата са били съответно известени в съответния период. Но все пак не са се явили и по тази причина е имало единствено един очевидец. Четири години по-късно общата глоба, наложена на съответното ЕРП, е 6 милиона лв. - по 3 милиона на (липсващ втори) автограф.
Глобата несъмнено е несъразмерна, защото така наречен „ нарушаване " освен е незначително, само че и от него не са произлезли никакви вреди за който и да било. Казват, че глобата отговаряла на „ буквата на закона “. Ако е по този начин, това напълно образно потвърждава, че самият закон е неуместен и че ЕРП-тата са принудени да оперират в изискванията на нещо като български „ параграф 22 ".
Много повече от тези 6 милиона
В една такава обстановка за тях явно няма нищо по-логично от това да избягат, по опция - с минимални вреди. Най-големият от трите огромни вложители, пристигнали през 2004 година (германската Е.ОН), едвам устоя до 2011-а. Вторият се измъква в този момент. А третият? Попитан за проектите си след случката с електромерите, той съобщи, че е " внимателен по отношение на бъдещото си развиване в България ". И още нещо: колкото и 6 милиона да наподобяват прекомерно висока цена за два подписа, би трябвало да се има поради, че тази преживелица е единствено малък подробност в цялостната картина.
" Енергийната сфера в България има доста нестабилни моменти и е сензитивна политически тематика “, сподели тези дни някогашен началник на ЧЕЗ в България. Обяснението му е извънредно дипломатично. Защото истината е, че години наред тази сфера съставлява отровна примес от големи дози политика, популизъм и спекулация (с щипка пазар). Много държавни управления и парламентарни болшинства отлагаха неизбежните пазарни промени, като в същото време използваха енергийните цени, с цел да си купуват избори и политическо успокоение. Командвани от тях „ самостоятелни “ регулатори изкуствено натискаха цените на тока надолу и по този начин малко по малко доведоха целия бранш до ръба на финансовата бездна. Сред плащащите цената нормално бяха и ЕРП-тата. Напоследък нещата се попромениха и стабилизираха, само че очевидно не дотолкоз, че да притъпят инстинкта им за самозапазване.
Системен тормоз
Около ЕРП-тата постоянно са витаели две умишлено раздухвани заблуди, които могат да се чуят и сега. Едната е, че те „ качват “ цената на тока. Истината обаче е, че освен нямат нищо общо с тая работа, само че и са измежду дежурните пострадали от решенията на регулатора, който в дълги интервали от време определяше цени под пазарната себестойност. Имаше време да вземем за пример, когато цената, на която ЕРП-тата купуваха сила от държавната НЕК, беше по-висока от цената, на която продаваха тази сила на битовите консуматори. От друга страна определяните от регулатора цени за предлаганата от тях услуга (относително дребна част от крайната цена на тока) редовно не отразяват действителните разноски за лицензионната им активност.
Втората илюзия е, че ЕРП-тата не вършат вложения. Истината е, че са създали каквото са могли. И то никак не е малко - задоволително е да се сравнят данните за загубите при преноса на сила, които са намалели повече от два пъти спрямо окаяните времена на държавното енерго. А не са създали повече, тъй като не са им разрешили - регулаторът редовно потиска вложенията в мрежата, тъй като те влизат в цената на тока. Затова и до момента в който в света се прави софтуерна гражданска война, българската енергосистема още си стои в предмодерните времена.
Ясен Бояджиев
Години наред ЕРП-тата бяха подложени на разнородни форми на тормоз като най-удобен дежурен провинен за всички неволи в системата, като отдушник за всевъзможни обществени недоволства и като средство за похищение на вниманието от същинските далавери в енергетиката. Абсурдни наказания за измислени провинения като посочените първоначално, които в множеството случаи падат в съда, само че стресът си остава. Постоянни шумни инспекции, от които по предписание нищо не излиза (запомни се да вземем за пример по какъв начин чиновници на ДАНС нахълтаха в потребителските центрове, само че, естествено, не откриха нищо). Несекващи закани с одържавяване и сочене с пръст като изедници, мошеници и нарушители. Поредица от процедури по лишаване на лиценз (само за ЧЕЗ два пъти) с изсмукани от пръстите или напряко неуместни претекстове (запомни се казусът от 2014 година, когато ЕРП-тата си прихванаха от заплащанията към НЕК част от доста по-големите и от дълго време просрочени борчове на държавната компания към самите тях). Естествено, и тези процедури завършиха безславно и тихо, само че споменът остана незабравим.
Сметката
Всички тези хитрини надали ще останат безнаказани. И трите ЕРП-та заведоха пред интернационален трибунал искове за стотици милиони евро, които най-вероятно скоро ще би трябвало да се заплащат. Но, несъмнено, не от хората, основали и възползвали се от българския „ параграф 22 ", а от българските данъкоплатци.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ